ПОЕДИНИЧНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЕДИНЍЧНО нареч. 1. Всеки един (от дадено множество, група и под.) сам, отделно от останалите, самостоятелно. Противоп. групово, заедно, вкупом. По пъртините.. към суматохата се придвижваха поединично и на групи селяни. Й. Радичков, ЧП, 86. Запяхме всички в хор.. Пяхме и поединично. Ив. Димов, АИДЖ, 40. След осемнадесет дни се излюпват малките сиви вра‑

ни и чак след 33-35 дни излитат поединично от гнездото. Ст. Дичев, ПНД, 50. Бисмарк е на мнение, че макар княз Александър да е поставен на българския трон от великите сили, на тях не се пада поединично или задружно да го поддържат на трона му. С. Радев, ССБ II, 215. Детайлите се обработват поединично. Д. Лалев и др., НПМ, 212. // Един по един, един след друг, самостоятелно и последователно. Колкото повече легистите приближаваха към Стамбол капия,.., толкова гърмежите ставаха по-ясни. Стреляха поединично и в залп. Ст. Дичев, ЗС II, 167. Къде.. участвахте в избивания на антифашисти? — .. В Първи пехотен полк.. Докараните в Първи пехотен полк бяха избивани.., с изстрели в тила. Поединично. Н. Христозов, ПД, 63. При директора влизайте поединично — няма значение, че всички сте дошли по един и същи въпрос.

2. Независимо от друг, отделно, без връзка с друг; самостоятелно. Той [скорецът] си прави гнездо не само поединично, но и на колонии, които представляват цели птичи села. Ст. Дончев, ПНД, 30. Всички останали храсти са разпространени поединично, на малки или по-големи групи. М. Тошков и др., НР II, 20. Тя [дивата котка] живее поединично, освен когато отглежда малките си. П. Петков, СП, 36.