ПОЕМАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЀМАМ, ‑аш, несв.; поѐма, ‑еш, мин. св. поѐх, прич. мин. страд. поѐт, св., прех. 1. Вземам, хващам, улавям с ръце, ръка нещо, подадено отблизо. Токата посегна да поеме преписката, която му подаде един писар. Й. Йовков, ПГ, 126. Директорът се качил на сцената, приветствувал студентите,.., поел дипломите от един учител. П. Стъпов, ГОВ, 17. По негово [на Графа] нареждане двамина едряци,.., се метнаха горе на камиона. Неколцина долу застанаха очаквателно да поемат товара. Бл. Димитрова, ПКС, 290. Влиза Графица, подава ѝ едното си бебе, Стояна го поема, разповива го от пелените. В. Попов, Избр. пр, 41. Слугата записва двама пътници .. (Поема личната карта от ръката на единия търговец.) Д. Немиров, В, 55. // Вземам, хващам обикн. нещо тежко, някакъв товар, който някой носи, за да му помогна, за да го разтоваря. — Поемете кошницата — рече тя [Христина], .. Костадин пое пълната с плодове кошница и я сложи на земята. Тя слезе от стълбата и започна да събира падналите под дървото зарзали. Ем. Станев, ИК I и II, 169. Добра беше само старата госпожа. Тя се усмихваше, като гледаше плахото дете, поемаше полека от ръцете му нещата. Г. Райчев, ЗК, 139. — Стефане, първо венчило, / излез ми порта отвори / и ми детето поеми. СбВСт, 430. — Излез, мамо, /.., посрещни ма, / поеми ми, мамо, / тежкото имане. Нар. пес., СбВСт, 321. // Хващам, улавям поводите на добиче, обикн. за да го държа, задържам или за да го отведа и др. Няколко души имаше в нея [колата],.. Те поеха конете и почнаха да ги разпрягат. Й. Йовков, Ж 1945, 223. — Стани, мамо, / отвори ми, / врано конче / поеми ми. Ц. Церковски, Съч. I, 213. — Я излез, излез, Русанке, / портите да ми отвориш, / кончето да ми поемеш! Нар. пес., СбНУ XLIV, 452. // Със същ. ръка. Хващам, улавям, стискам протегнатата ръка на някого при ръкуване. Иванка Руменова му подаде ръка за поздрав и той я пое доста изненадан,.. Още не беше прието в Преспа да се ръкуват мъже с толкова млада жена. Д. Талев, ПК, 187. Старецът му [на помощник-командира] подаде ръката си и дълго държа неговата, сякаш беше забравил за какво я бе поел. Ив. Мартинов, ДТ, 44. Той слезе от кадоза и погледна приветливо по обичая си към гостите, .., и им протегна ръка. Ала ръката му увисна във въздуха, защото никой не я пое. Зл. Чолакова, БК, 60. // За животно — вземам, улавям, захапвам нещо с уста (обикн. подадена храна). Кокошките се гонеха из босилека заради някоя троха, а Кина и Мечо поемаха лакомо залъци направо от къносаните пръсти на ханъмите. Й. Йовков, ПК, 114. Имахме си ние един кон — Лишко.. Мама.., откъсне парченце хляб и го поднесе на Лишко. Той.., пръхне с нос и поеме с уста хляба. Кр. Григоров, Н, 103.
2. Разш. Вземам от някъде или хващам нещо, някого с някаква цел; подхващам. Гроздан.. начесто.. поемаше чашата си и я изпиваше наведнъж и до капка. Й. Йовков, Ж 1945, 158. Гостът.. рязко се извърна в креслото, простря ръка към близката етажерка и пое от там сложената свободно книга. Г. Райчев, Избр. съч. II, 7. Невястата остави детето и пое пак сърп. П. Тодоров, И I, 98. Хората в лодката поеха греблата,.. Лодката плуваше напред, отиваше си. П. Вежинов, ДБ, 296. ● Остар. и диал. Тъкмо под яката [на ризата] копчето,.., се люлееше. Поех игла с бял конец от игленика. Бл. Димитрова, ПКС, 28. Баба Кера (поема отдолу едно цвете). В. Друмев, И, 8.
3. В съчет. с предл. на и същ. гръб, плещи, рамо. Вдигам, повдигам някого или нещо, като го слагам, поставям върху, на гръб, плещи, рамо; вземам. Додето сухият висок човек поеме на гърба брашнения платник, стрина Инка припна да му отвори. А. Каралийчев, ПГ, 49. На другаря си едвам издума: / — Убий ме! Не ме давай жив във плен! / А другият внимателно пое го / на своя гръб, запъпли по рида. Бл. Димитрова, Л, 169. // Прен. За превозно средство — вземам, качвам, натоварвам някого или нещо. Тълпата [туристи] излезе из Шильонския замък.. Параходът пак пое пътниците си и запори езерото.. — тоя параход правеше обиколка на езерото. Ив. Вазов, Съч. XXV, 141. Качи се на железницата и вечерта беше в разкошните поли на величествените Родопи.. Друсливата талига го пое от станцията Баня Костенец и го понесе.. към Костенец. Ив. Вазов, Съч. IX, 216.
4. Хващам, улавям някого, за да го изтегля, издърпам, вдигна или сваля от някъде или за да го придържам, подкрепям. Той стоеше накрая на пещерата и ни поемаше един по един за ръката, като казваше..: "Пазете се да не гледате нанадолу." З. Стоянов, ЗБВ II, 270. Жреците го поеха от коня на ръце и го положиха на оброчния камък. Й. Вълчев, СКН, 41. Давид и поп Сава го [капитана] поели под мишниците и му казали: — Роб си! З. Стоянов, ХБ, 307. Тревожен звън! И спря трамвая с удар, /../ На релсите лежи едно момиче. / Поемат го във миг, като дете. А. Разцветников, Ст, 97.
5. Със същ. като тежест, удар и под. Понасям, приемам тежест, удар и под., които се отправят или стоварват върху мене. Замахна [Стефан] с приклада на късата си щика срещу му [Раковски].. верният Бранислав.. се изправи пред народния войвода [Раковски], готов да поеме удара върху си.
Ст. Дичев, ЗС I, 244. Левият крак прави крачка вляво с извиване петата отдясно наляво и поема тежестта на тялото. Ем. Жечев, Б, 58.
6. Прен. Прех. и непрех. С абстр. същ. като товар, мъка, тегло и под. Започвам да изпитвам, да понасям или да деля, съпреживявам с някого нещо (мъка, тегло и др.), което дотогава е изпитвал, преживявал, понасял само той. Погледна годеницата си.. И му стана странно леко, сякаш тя беше поела част от товара му; почуствува, че не е сам, че няма да бъде вече сам. Ст. Дичев, ЗС I, 310. Всяко състояние има.. и своите си теготи.. Следователно онзи, който избира друго състояние,.. трябва да поеме и теготите на онова състояние. У, 1871, бр. 15, 236. Редеше [майката] бод след бод от мрак до мрак. / Да се изучат,.. децата. /../ уж те да ѝ поемат от теглата — / пък то със тях и грижите растат. Бл. Димитрова, Л, 12. Като са мома ожени, / тя става желта, блядава, / мъжки кахъри поема. СбНУ XXVII, 288.
7. За машина, механизъм, уред — вземам, притеглям, загребвам определено количество материал, изделие и под. при движението си. Може да се използува енергията на друсащия се улей за механично поемане на въглища.. "Лопатата" е широка триъгълна ламарина,.., прикрепена в края на улея и с прост механизъм се придвижва напред до два метра. При друсането тя сама поема част от въглищата и ги изтласква към улея. РД, 1950, бр. 208, 2. С помощта на ножиците кичурът коса се поставя в хоризонтално положение и се държи така, докато гребенът го поеме. Г. Георгиев и др., ФПБ, 162.
8. За вода, вятър и др. стихия — вземам, обгръщам и понасям нещо, някого при движението си, с течението, силата си; подхващам. Те [вълните] издаваха при всяко ново налитане гладък монотонен шум, изхвърляйки едри песъчинки, късове от водорасли и треви, за да ги поемат пак при друго приливане. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 123. Пак настана зима. Сняг застла земята. Вихрушките го поеха, та го навяха в дебели преспи по пътища и долове. П. Бобев, ЗП, 102. Той [Вълко] уви ушите си със шалчето, сложи ръкавиците и.. тръгна. Янко го последва. Виелицата ги пое още от вратата. Ем. Станев, ПЕГ, 28. Течението пое сала. ● Обр. Щом навлезем в поезията на Лилиев, еднообразната ритмичност ни поема, сякаш се залюляваме в слънчева люлка. Е. Каранфилов, Б III, 165.
9. Прен. Понасям, предавам звук, ехо и под.; подемам, подхващам, подземам1, подвземам. Гръмна първата пушка. Гръма с гръм посрещна първият хълм и.. с рев го предаде на втория, с ръмжение го поема третият. Ал. Константинов, Съч. I, 256. Наведи се, откъсни го, Панко ле, .. Викнат тъй,.. тънък, прохладен ветрец.. поеме и люшне тяхната песен. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 14. Дъждът поемаше думите и ги носеше на старата Сена. М. Иванов, КБВ, 12.
10. Поглъщам, гълтам, вкарвам през устата си определено количество от нещо (храна, течност, лекарство и под.); приемам, вземам. От месец и половина аз лежа.. и на всеки два часа поемам по една чайна лъжичка с някаква жълтеникава течност. Х. Смирненски, Съч. III, 122. Когато вдигна чашата, се понамръщи, не му се пиеше, но нямаше как, пое само глътка. А. Станоев, П, 149. Тази диета е в пълен синхрон с фазите на Луната. .. В продължение на 24 часа, .., вие не ядете нищо, а поемате само сокове от пресни плодове, много чай с мед и минерална вода. НЖ, 2003, бр. 12, 6. // Прех. и непрех. Вдишвам, поглъщам през носа, устата си. Слабите му [на учителя] гърди цели години.., заедно с въздуха,.., поемаха праха и нечистотиите. Елин Пелин, Съч. I, 206-207. Той се спря, разкопча шинела,.., пое дълбоко и се провикна. Кл. Цачев, ГЗ, 108. За да поемем малко чист въздух.. се простирахме по корем.. до портата и прилепяхме устата си на тясната пролука, която зееше между долнята ѝ част и каменния праг. К. Величков, ПССъч. I, 32. ● Обр. Изскочих навън. С пълни гърди поех планинския хлад. Бл. Димитрова, ПКС, 32.
11. Прех. и непрех. За машина, механизъм, уред, печка — всмуквам2, приемам определено, обикн. подадено, постъпило от някъде, количество въздух, газ или течност. Дошлите поставяха наковалните върху пъновете,.., по-младите опипваха големите чукове, а най-младите.. стояха зад духалата и ги пробваха дали поемат и дали издухват добре въздуха. Й. Радичков, СК, 130. Повредата е сериозна,.. не ще да поема, къде е загадката?.. Сергей за пети път сглобява и разглобява машината. Сл. Македонски, ЕЗС, 100-101. — Ах, тоя дим.., който се завръща!.. Тия сурови дървета, дето не горят! Тази.. печка, дето не поема.. Ругатните спираха и започваше да се чува духане. Н. Хайтов, ПГ, 13.
12. Просмуквам, попивам и задържам в себе си нещо (течност, газ, влага, топлина и др.); поглъщам, приемам. Бяха останали стотина рингови тухли. Решиха да иззидат с тях скривалището, защото тухлите поемат влагата и щяха да предпазват стените от събаряне. Г. Мишев, ЕП, 259. Космите са поели сякаш целия прах, който се вдига, и кракът изглежда черен, като че е в ботуш. А. Мандаджиев, ОШ, 11. Месото се накъсва на дребни късчета, залива се с растителното масло и оцета,.. и се оставя да престои 6-9 часа. През това време то поема част от заливката и омеква. Л. Петров и др., БНК, 156. Безводни колоидни вещества от този вид [хидрофилни] лесно поемат големи количества вода, като увеличават обе‑
ма си и се размекват. Хим. VII кл, 1950, 57. През детската възраст ние поемаме 50-80 процента от дозата лъчи, които ни се полагат за цял живот. Мон., 2003, бр. 1521, 14. Слага се брашно, колкото поеме, но тестото да стане меко. ● Обр. Из гората.. се виждаха цели букети неокапали листа — виненочервени, като че поели в себе си студените зари на есенните утрини. Ем. Станев, ЯГ, 46. Нощните планински цветя разтварят чашките си и поемат хладината. А. Каралийчев, СР, 83. Цялата ми стая, .. , е в икони .. — .. за няколко часа от денонощието бих искала да поема и от тяхната енергия. Рос., 2003, бр. 48, 3.
13. Прен. За водна маса, човешко множество — правя някой, нещо да потъне, да се скрие, да изчезне в моята маса; поглъщам. Коланът искреше на коленете му.. стана и го пусна във водата. Вълните го поеха, изчезна. М. Смилова, ДСВ, 291. Тиранинът нареди да се приберат телата на деветимата и тайно,.., с привързани камъни те бяха хвърлени в Реката, бездънните вирове ги поеха и изчезнаха завинаги. Д. Фучеджиев, Р, 240. Веднага се хвърли [Георги] в грохота на битката. Грабна го улицата. Поеха го народните маси. А. Каралийчев, НЧ, 38. Изскочи Андрей на перона,.. /../ Пое го тълпата, вълните го бързо / въвлякоха тамо навътре и той се / изгуби. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 47. ● Обр. Земята под него се разтърси,.. Дупки и пропасти се образуваха.. и пак.. се затваряха.. Той [пророкът] тръгна, за да избегне пропастите, които ту го поемаха, ту го изхвърляха нагоре. Елин Пелин, Съч. IV, 76.
14. Прен. Разг. Ставам причина да се изразходват за мене определени средства, материали, сили, време и др.; поглъщам, гълтам. — Най-важното е разходът на разтвор — говореше секретарят. — Контролирайте, но внимавайте да не се икономисва за сметка на качеството. В дъждовни години лозето си поема повечко. Н. Тихолов, ДКД, 145. Строежът на къщата пое голяма част от спестяванията ми.
15. Вмествам, събирам, побирам. Рибарите всеки път донасят толкова, колкото лодката им може да поеме. М. Дилова, Д I (превод), 107. Този съд колко литра може да поеме? △ Два автобуса ще могат да поемат всички туристи. △ Класната стая не можа да поеме всички родители и гости.
16. Прен. Запомням добре, трайно възприятията от нещо; възприемам, поглъщам, гълтам, запечатвам. Той поемаше дълбоко,.. в себе си цялата гледка пред него, докато тя го проникна, докато тя го понесе. А. Дончев, СВС, 149. Той вървеше замислено.. между вкочанясалите трупове.. Неговата памет поемаше дълбоко страшната картина. А. Каралийчев, ТР, 170, ● Обр. Неговото [на Иречек] поетично око прилича на фотографски обектив, който поема навсякъде точно земната красота. А. Каралийчев, ПГ, 186. // Разг. Възприемам, схващам, разбирам. Обади се [Грашев] на.. Медаров.., щяха да направят един лов за проба,.., време беше да се опита дали е поело това куче нещо от науката, или ще стане селска хаймана. Д. Фучеджиев, Р, 261-262. Целият път до Петербург беше за Иван Замбин нещо недействително, дето не го поема човешкият ум. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 329. // Научавам, усвоявам нещо; поглъщам, приемам. Лаская ся даже, че съм,.., единственият между странствующите по учение българе, който да знае всестранно да поеме приличният обем на науката. АНГ I, 133.
17. Прен. Непрех. Разг. Съгласявам се, склонявам да направя или да правя нещо, което някой ми предлага, да се вслушам в съветите на някого и под.; приемам. Първи момък. — ..: моми да се любят.., не е то лесен занаят.. Първи момък (.. тръгва.., да отиде и да седне при шеста мома,..). Шеста мома. — Я се бягай оттука.. Първи момък. — Болярско чедо е. Не поема тъй лесно! (Като се присламчва до шестата мома, сяда до нея..) Шестата мома и първият момък зашушукват помежду си.) П. Тодоров, Събр. пр II, 273-274.
18. В съчет. със същ. за дейност, задължение и под. — започвам да върша де?ността, задължението и под., свързани с означеното от съществителното; вземам. — Следствието поемам аз и ще държа най-строга сметка как се изпълняват моите заповеди.. — каза той [следователят] на старшията. Ем. Станев, ИК I и II, 294. Защо поехте линията, защо почнахте експлоатацията, когато всичките инженери ви казаха.., че.. още не е готова, че е опасна. Ал. Константинов, Съч. I, 240. Книгоиздателство "Паскалев" е готово да поеме издаването на "Светулка". Ал. Спасов, С, 58. Гърмежът при Морава замлъкна, но Цариградската конференция пое въпроса. Ив. Вазов, Съч. VII, 173. // Със същ. длъжност, пост, служба и под. Постъпвам на определена длъжност, пост и започвам да работя или да изпълнявам функциите, свързани с това. Като пое началническата длъжност, той [бай Нончо] се затвори в станционната стаичка. А. Гуляшки, СВ, 29. Инженер Мечков ще поеме длъжността на моя брат. Д. Кисьов, Щ, 108. Дяконът поема службата в църква. Ив. Унджиев, ВЛ, 60.
19. Започвам да отговарям за нещо, да управлявам, ръководя или надзиравам нещо. Илиева.. — Вий влизате веднага, още днес в кабинета и поемате министерството на народната просвета. Ст. Л. Костов, Г, 61. — На областните конференции на земеделските дружби нашият е имал успех. Очаква се той да поеме изцяло властта. А. Станоев, П, 52. — Един пост на баира, един на края на горичката — занарежда Камен,..
— Първите постове ще поемем ние. Л. Дилов, ПБД, 62. Когато великият цар Калоян пое българското царство, той превзе и цялата гръцка земя. Отеч., 1977, кн. 10, 39. Поемам държавата. // Със същ. като къща, имот, работилница, добитък и под. Започвам да управлявам и да поддържам нещо, означено със съществителното, като негов собственик, стопанин. Невяста Панчовица.. чу.., че Миточковичината къща,.., бил я поел зетят Миточковин, та не щяла да се продава. Т. Влайков, Съч. II, 113. Един ден пристигна бай Асен, ама изпърво чухме, че станал чиновник. Докато разберем,.., че е в града — той зарязал службата и поел чифлика. К. Константинов, СЧЗ, 142. И братята ти, и снахите ти, всички са викнали да се разделим,.. Всеки своето да си поеме, всеки своето да си знае. Елин Пелин, Съч. III, 39.
20. Започвам да полагам грижи за някого, да обучавам, възпитавам дете и под. — Твоята е лесна —..— като одъртееш, ще те поемат зетьовете. В. Нешков, Н, 54. В първо отделение Тоню беше при учителката Минка Станчева. .. От второ отделение го пое Староселска. Г. Караславов, ОХ, 9-10. Той [учителят] ни беше поел от първо отделение, познаваше ни и ние го познавахме. А. Михайлов, ДШ, 28. Ако си добро дете,.., ще идеш там, гдето е той, и той ще тя поеме и ще тя направи да си вечно благополучен. Псих. 1861, 53.
21. Със същ. разноски, издръжка, разход, дълг, щети и под. Плащам, заплащам необходимите средства за някого, нещо. — Кой ще заплати ремонта? — Този, който въобще поема разноските. Сл. Чернишев, ЛО, 65. Изискванията на средата, в която [Ирина] се движеше, ставаха все по-големи и.. Борис беше поел напълно разходите за облеклото ѝ. Д. Димов, Т, 301. — Защо, защо дойдох,.. В джоба ми има само няколко франка.. Не се безпокой. Докато си тук, аз поемам издръжката ти — ще бъдеш мой гост. Д. Спространов, С, 113. — Материалната страна е осигурена — .. — Няколко добри българи фабриканти и банкери поемат всички разноски. Г. Караславов, Избр. съч. II, 345.
22. Със същ. риск, отговорност, задължение, обещание, грижа, инициатива и под. Наемам се, съгласявам се да извърша действието или да понеса, приема проявата, последствията и др., означени от съществителното; нагърбвам се, натоварвам се. Аз отново поемам и грижата да събера и издам своите съчинения. Т. Влайков, Съч. I, б.с. — Никак ли да не се виждаме?.. — прошепна тя изумено. — Да, никак.. През тия две-три години ще стъпя здраво на краката си.. А после ще видим.. Но сега не мога да поема никакъв ангажимент. Д. Димов, Т, 27. Вървете да строите ротата пред склада.. —.. Ще ги строя! —.. — Но аз не поемам никаква отговорност. П. Вежинов, ВР, 199. "Лодката няма да побере всички ни. Ние ще поемем риска да стигнем брега, а ти стой тука, събирай сили." Й. Попов, ЖП, 73. Аз не съм купил това жито. Аз само го авансирах и съм поел пред всички производители.., писмено задължение, че ще го заплатя след продажбата му. П. Спасов, ХлХ, 170.
23. Започвам да придружавам, да съпровождам някого, като обикн. се грижа и отговарям за него. — Не се ли отнесоха добре? —.. Отнесоха се.. Поеха ме от Италия, отделиха ми най-слънчевата стая.. — поомекна бай Малин. Др. Асенов, СВ, 78. Той трябваше да ни заведе дотам и ни свърже с ятаците, които трябваше да ни поемат. М. Гръбчева, ВИН, 382. Тия гарги ни изпроводиха чак до върха на баира, а оттам ни поеха две свраки, които надаваха такъв крясък, че аз направо си съжалявах за гаргите. Д. Бегунов, ГВВ, 50. Гледаме през чатмата цял караул ни чака.. Пое ни караулът и ни заведе пак в меркеза. Тука беше целият състав. Ив. Докторов, ЗД, 128. Кой ще поеме днес детето, след като се върне от детската градина?
24. Непрех. и прех. Разг. Със съюз да и следв. гл. Пристъпвам към извършване на действието, означено със следващия глагол; започвам1, почвам, захващам1, подхващам, начевам, хващам, подземам1, подвземам1, вземам. И пак поемаше да приглаша. Ив. Вазов, Съч. VIII, 3. Детето се разбуди и Златка пое отново да бута люлката. П. Славински, ПЗ, 216. По-слабите прасенца приучаваме да ядат кашицата, като ги мамим да налапат малкия пръст на ръката, след което те поемат сами да смучат от кашицата. ОП, 77. Снобникът,.., поема да пие ракия, като изказва и своите благопожелания към поченатото дело. СбНУ VII, 52. // Самост., често пред или след пряка реч, при изпускане на глаголи като говоря, приказвам, обяснявам, пея и др. Започвам да говоря, пея и др.; подхващам, подемам, подвземам1, подземам1. — Павела — поемаше Селямсъзът — кръстих на чичо Павла. Ив. Вазов, Съч. VIII, 13. Поел изпърво някак сдържано, малко по малко той се въодушеви,.. и с особена изразителност подчертаваше ония места, дето Ботев изказва своето дълбоко възмущение. Т. Влайков, Съч. III, 29. Офицерът пак пое: — Ако славата му не даде хляб, тя му спечели врагове. Ив. Вазов, Съч. XII, 39. Една го припя:.. / Друга пое: / Иване, мечка пустала, / Иване, дълги саръко! Ив. Вазов, Съч. XXII, 178. Зад хълма прозвуча песен. Най-напред подхвана тънък мъжки глас, след него пое втори. Г. Караславов, Избр. съч. I, 297. // Прех. Със същ. като песен, танц, разговор и под. Започвам дейността, движението, означени от съществителното; подхващам. Разговорите продължаваха до късно
—.., отпущаха се сърцата и отрудените мъже поемаха стари песни за отколешни юнаци. Д. Спространов, С, 87. Той [Никола] сваля шинела си,.. и като поема още от мястото си такта,.. грациозно притичва и се хваща начело на хорото. Й. Йовков, Разк. I, 42. Милка пое пак разговора. Тя скачаше остроумно от един предмет на други. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 20.
25. Продължавам нещо, обикн. дейност, започнато от друг; подемам, подхващам, подземам1, подвземам1. Най-големият му син помагаше в работилницата с намерение да поеме занаята на баща си. Д. Димов, Т, 73. Още една година и ще свърши търговската акдемия. Значи, скоро вече ще трябва да поема търговията на баща си. Д. Немиров, Др, 21. Както е сираче, ще му бъде не само харен зет, ами и за син намясто ще му бъде: ще доде.. и ще поеме всичко. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 158. // Прех. и непрех. Продължавам да говоря същото или сходни по смисъл думи, мисли и под., вече казани или употребявани от друг; подхващам, подемам, подземам1, подвземам1. Завчас сичките гласове поеха същата дума. Ив. Вазов, Съч. VI, 59. — Да живее Момчил деспот! — ненадейно гръмко извика Райко и по него поеха Момчиловците. — Стойте! — пресече виковете Момчил. Ст. Загорчинов, ДП, 403. — Поуседват хората.. — говореше един.. млад човек —.. — Естествено.. — пое му думата Никола Попов. А. Страшимиров, Съч. I, 252.
26. Непрех. Обикн. с обст. поясн. Тръгвам (в 1 знач.); потеглям, отправям се, насочвам се. Димитър.., удари силно конете. Колата пое изведнъж и задруса по неравното шосе. П, Вежинов, ВР, 162. Една нощ той в съня си така се вживява, че.. скача от кревата,.. После с твърда стъпка поема към изхода на спалното помещение. Поема за рапорт. А. Станоев, П, 146. Всички седмокласници .., излязоха извън лагера и поеха по една влажна пътечка. П. Проданов, С, 125. — Тръгни с двайсетина човека към Белово и се върни да кажеш кога Кара Фейзи е излязъл из селото! Накъде е поел? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 463. Като оправи [Бальо] червената превръзка на крака си и стегна по-здраво възела ѝ, той пое надолу, без да се сбогува с нас. С. Чилингиров, ХНН, 179. Мидите се почистват от полипите и другите растения и животни. Едва когато черупките лъснат от чистота, продуктът може да поеме към пазара. СТ, 2003, бр. 14, 11. // Прех. Тръгвам (в 1 знач.) по или за определено място. След кратка почивка при нас пак поемат пътя си. Ив. Вазов, Съч. XVII, 51. Параходът пое североизточна посока. Г. Белев, КВА, 325. Войниците тръгнаха най-после и поеха пътя, който водеше за града. Й. Йовков, Разк. I, 106. Двамата приятели, .., влязоха в "Борисовата градина" и поеха страничната алея по брега на езерото. Ив. Карановски, Разк. I, 165. Той поднови поканата си за разходка. .., тя се опомни чак когато видя, че поемат височината към редута. Г. Райчев, ЗК, 165-166. ● Обр. Той [монахът] ми каза, .. — Нямам време за почивка. Този, който е поел Божия път, трябва да върви, без да спира. Ст. Загорчинов, ЛСС, 12. Георги Мамарчев.. твърде млад поел пътя на борбата. Н. Ферманджиев, РХ, 17. Но когато нощем се завръщам, / на стрехите тъмното поел, / чувствам как до родната ми къща / дебне враг, в ръката с парабел. Н. Вапцаров, Ст 1945, 81.
27. Остар. и диал. Вземам, приемам нещо, което ми дават, подаряват. Залиби Рада Селима, /../ Даде ѝ върви желтици, / Рада й желтици поела, / подир е пишман станала. Нар. пес., СбВСт, 612. Той.. извади до триста ялдъза, /../ Подари ги на крайна девойка; / тя ги пое, в пазвичка ги годи. Нар. пес., СбНУ 27, 122. — Марийке, мома хубава, /../ Я на̀ ти една ябълка. И Марийка я поела. Нар. пес., СбНУ 27, 306. // Получавам нещо изпратено, предадено; приемам. Поех Вашето почтено писмо.., на кое ида сега да Ви отговоря. АНГ I, 508. Много от градските и селски български училища са поели в дар от тия книги. ЦВ, бр. 333, 150.
28. Остар. Приемам. Предлогът "при" кога е сложен с други думи, ако поема отгоре си ударение, следува горереченото правило. Бкн, 1859, март, кн. II, 208-209. Един богат търговец.. смили са за него и го пое в къщата си. П. Р. Славейков, СК, 37. поемам се, поема се страд. от поемам в 1-16, 18-23, 25, 27 и 28 знач. Трябаше да се поеме знамето на старите български революционери и да се побие на македонска земя. П. К. Яворов, Съч. II, 169. Тая възклик се поемаше от неколцина. Т. Влайков, Съч. III, 58. Опиумът е отрова, която се поема незабелязано и е приятна и разрухата от нея идва също така незабелязано и коварно. Д. Фучеджиев, Р, 314. Дневният оклад бе увеличен.. на 200 лева, от който почиващият плаща 40 на сто, а останалите се поемат от фонда. ОФ, 1950, бр. 1841, 2. поема се, поеме се безл. от поемам в 26 знач."С велосипеди до Олимп? Не, това е абсолютно невъзможно",.. отговаря Мария Золотас, управителка на хижа .. почти целият ѝ живот е преминал в района на хижата, от която се поема по стръмните склонове. СТ, 2002, бр. 48, 10.
ПОЀМАМ СЕ несв.; поѐма се св., непрех. 1. Разг. Премествам се в посока нагоре с напрягане, натоварване на мускулите; подемам се, вдигам се, повдигам се, издигам се. Тури крак в стремето на коня. Не можа да се поеме. Й. Вълчев, СКН, 600. — Мед ли? Това пък какво е? Берачката се учуди толкова много, че за малко щеше да падне от цвета, но свари да се залови с едно краче и бързо се пое нагоре. П. Бобев, ГЕ, 156. Смилашев се катереше нагоре,.. Той се докопва
за някакъв корен и когато да се поеме и да стъпи на по-твърда.. почва, коренът се отскубна и той се хързулна назад. Г. Караславов, Избр. съч. I, 410. // За птица и насекомо — литвам, излитам; подемам се, политам, излетявам, изхвръквам. От какавидите взеха да се измъкват пеперудите. Те.., изсушаваха на слънце коприненобелите си крилца и се поемаха във въздуха. П. Бобев, ГЕ, 134. — Колко ти благодаря! — изчурулика чучулигата, пое се бързо нагоре и във въздуха закънтя първата ѝ песен. П. Бобев, ГЕ, 152.
2. Диал. За огън, пламък и под. — започвам да горя1, да пламтя, обикн. силно; загорявам1, загарям1, запламтявам, пламвам. Загледан в свещта, той чакаше да се поеме пламъкът. Й. Йовков, Ж 1945, 183.
◊ Поемам / поема <в ръцете си> поводите (юздите) на някого или на нещо. Разг. Започвам да управлявам, да ръководя някого или нещо. — Ей, чуйте! — обърна се Иван към бежанците. Патардията утихна.. Май хората бяха чакали тъкмо това — някой да поеме поводите им. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 286. — Мария венча за цар сина си Михила, но като малолетен още, тя пое юздите на царството. Ив. Вазов, Съч. XXI, 17. Поемам / поема в ръце<те си>; поемам / поема в свои ръце. 1. Нещо. Заемам се изцяло с нещо, започвам да се разпореждам с нещо, да го управлявам, ръководя. Дойдох тук.., с увереност, че ще поема в ръцете си и ще стегна имота. Искаше ми се да прошуми пак хаджи Вълчовото име, както преди! К. Константинов, СЧЗ, 178. Съставени главно от работници, те [профкомитетите] поеха в ръцете си всичко, свързано със съдбата на работниците, и доста изместиха директорите, превърнаха ги в изпълнители на своите решения. Б. Болгар, Б, 41. Страната тряба да поеме съдбините си в своите ръце. Бълг., 1902, бр. 447, 1. 2. Някого. Подчинявам някого напълно на своята воля, започвам да го управлявам, ръководя, съветвам. Поемам / поема гората. Разг. 1. Избягвам, махам се, тръгвам нанякъде, скривам се. Първата въстаническа чета пое гората веднага след избухването на германо-съветската война. Д. Казасов, ВП, 643. 2. Напускам дома си, забягвам в планината и ставам борец за свобода (хайдутин, бунтовник или партизанин). Поемам / поема думата. Остар. Започвам да говоря по някакъв въпрос. Бе свикано .. събрание .. Един от инициаторите обясни целта на това събрание. .. Пръв пое думата господин Каменов. Т. Влайков, Съч. III, 68. Поемам / поема кривия път. Разг. Започвам да върша неморални, непочтени, лоши неща, работи, да не спазвам приличие, наредби или закони, да живея безчестно. Поемам / поема кръста. Самост. или на нещо. Книж. Наемам се, нагърбвам се с нещо трудно. — Избиват ни, умираме, ала ще се преумножим, —.. — Ще дойдат други, ще поемат кръста,.. ще ни заместят. Зл. Чолакова, БК, 132. Страшимиров,.., тръгва да си търси работа.. Поема кръста на народния учител, макар и много млад — 17-год., — но начетен и разпален от нови идеи. Сб??СЕП, 8. Що нашите носят свети идеали, / що носят и твоята правда света, /../ и кръста поели велик на Христа, / закриляй, о, Боже, юнаците млади. Ив. Вазов, Съч. V, 138-139. Поемам / поема кръста си. Книж. Започвам да понасям, да търпя безропотно живота, който ми е отреден от съдбата (обикн. свързан с мъки, страдания), приемам участта си. Поемам / поема на буксир някого или нещо. Книж. Оказвам някому помощ при изпълнение, извършване на нещо. Укрепналият кооператив в с. Първенец,.., пое на буксир изоставените стопанства и ги изведе далеч напред. ОФ, 1961, бр. 5146, 2. Поемам / поема на плещи<те си> (гърба си, раменете си) нещо. Разг. Наемам се с извършването на нещо (някаква трудна, тежка работа, задача), нагърбвам се с нещо. Бедната вдовица пое на плещите си цялата тежест на издръжката. К. Калчев, ЖП, 375. В безгрижните си двадесет години / тя грижи е поела на плещи / за много хора. Бл. Димитрова, Л, 45. Поемам / поема подадената <ми> ръка. Разг. 1. Отзовавам се, откликвам на предложението на някого да се сдобрим, да се примирим, да не враждуваме. Радко взе да ми пише писма.., в които ми се извиняваше, молеше ме да се сдобрим.. В душата ми.. надигна пламъче неугасимата човешка надежда и аз.. поех подадената ми ръка. Ил. Волен, МДС, 27. 2. Приемам предложената ми от някого помощ, подкрепа, сътрудничество. Поемам / поема поздрав (поздравление, селям). Остар. Отговарям, отвръщам на поздрав. На всички селям подадох, / всички ми селям поеха, / Хочо ми селям не пое. Н. Ферманджиев, РХ, 48. Господарите треба да приемат простите [пазаргати] с кротост и с любов и да им поемат поздравлението. Р. Попович, Х, 151-152. Поемам / поема правия път. Разг. Започвам да живея почтено, морално, изоставям порочния живот. Поемам / поема пътя си. Заживявам самостоятелен живот, издържам се и правя това, което намеря за добре. Ружа Орлова израсна, закриляна от дядо Екимови, а след освобождението пое самичка пътя си. К. Калчев, СТ, 107. Поемам <си> / поема <си> дъх<а>. Разг.; Поемам си / поема си душа<та>; поемам си / поема си солук<а>. Диал. 1. Вдишвам, обикн. дълбоко. Всички погледнаха Гърдя, като мислеха, че ще каже нещо. А той,.., пое си дъх с целите си гърди. Й. Йовков, ЧКГ, 43. — Хусари, майко, хусари! — завика калугерката, като едва поемаше дъх и си кършеше пръстите. Ст. Загорчинов, ДП, 173. Бачо Иван Арабаджията,.., дялал пред скромната си къщица.. и тежко, тежко си поемал душата,
защото само за вечерта имало брашно. З. Стоянов, ЗБВ I, 280. Страшна й, майко, арапина /../ Кога си душа поема, / дърви към земя навойда. / Кога душа си отпуща, / дърви към небе изправя. Нар. пес., СбНУ XXVI, 152. 2. Почивам си, отпочивам си, отдъхвам си, обикн. за кратко време. Турците ще се спрат на билото на отсрещния рид — .. И наистина, те се задържаха там, но за късо време — колкото да си поемат дъх и да се съберат всички горе. Д. Талев, И, 552. Подир всяка минута пъплене спираха, да си поемат душата, с погледи, уплашено устремени назад към полите на урвата. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 5. Поемам си / поема си хляба в ръцете. Разг. Придобивам професия, ставам способен сам да печеля, да се издържам, да изкарвам прехраната си. Поемам / поема топката. Разг. Подемам, продължавам, развивам някаква инициатива, дейност, започната от друг. Идеята за параклиса я дава предприемачът .. Актрисата веднага поела топката. 24 часа, 2000, бр. 330, 16. Поемам / поема хвърлената ръкавица; поемам / поема ръкавицата. Книж. Приемам поканата, отзовавам се на предизвикателство (за дуел, спор, сблъсък и др.). Турските власти бяха решили.. да се борят с революционната организация и с българщината в Македония.. Разбира се, и организацията, и българите..поеха с достойнство хвърлената ръкавица. П. К. Яворов, Съч. II, 211-212. Почти всички поддържаха Райков, който поемаше хвърлената от властите ръкавица. Д. Вълев, З, 240.
— Друга (остар. и диал.) форма: поѝмам.