ПОЕРГЕНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЕРГЕНУ̀ВАМ, ‑аш, св., непрех. Ергенувам малко, известно време. — А той защо не си дойде с тебе? — А бе, какво да ти кажа, Вики, оставих го да поергенува малко. К. Калчев, СТ, 71. — Ако та остава да поергенуваш още някоя година, то една заран ща да та намера обесен на някое дърво — проговорил бащата. Л. Каравелов, Съч. VII, 62. Нана Ивани думаше: / .. / Нека си мома походя, / походя да помомувам. / И ти си, либе, походи, / походи, поергенувай. Нар. пес., СбВСт, 719. Баре си ерген, мамо, походих, / походих, поергенувах. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 288.