ПОЕТИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЕТЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. Който се отнася до поезия и до поет; поетически. В поетичното творчество на Вазов лежат много от корените на ония демократични и хуманистични тенденции.., които прогресивните поети след него продължават и доразвиват. Г. Цанев, СИБЛ, 205. Славейков започва писателската си дейност, когато у нас още няма поетична традиция. Лит. Х кл, 106. Ст. Минчев е упражнил несъмнено, значително и плодотворно влияние при развитието на Дебелянов като поет. Димчо му е доверил първите си поетични опити. Ив. Богданов, СП, 142. В областта на поезията Яворов достига върховете на поетично майсторство. Лит. ХI кл, 78 Поетичен език и стил. Поетичен талант. Поетична дарба. Поетична лексика.
2. Който е присъщ на поет и на поезия; поетически. Вашето писмо е надъхано с мила, задушевна топлота и поетична искреност, които тъй ме очароват във всичко писано от вас. Ив. Вазов, ПЕМ, 41. Той не само не изгуби надежда да спечели нейната любов, но се и окуражи. Защото в поетичното си и наивно въображение той си представяше първата любовна среща с Нонка тъкмо тъй. И. Петров, НЛ, 243.
3. В който има емоционалност, възвишеност, приповдигнатост. Ние познавахме добре съдържанието на книгата.. Онова, което ни порази, беше библейското заглавие: "Да бъде ден!" Самото заглавие беше старинно, поетично и събуждаше вълнуващи мисли. А. Каралийчев, С, 202. От всички песни в които е отразен катадневният живот на българина, най-многочислени са любовните. При това те са и най-поетичните по задушевността на тона, спретнатостта на израза и нежната меланхолия. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 37. Всички пътешественици описват поетичната страна на българското гостоприемство. С. Бобчев, ПОС (превод), 57.
4. Който има склонност към поезия, който притежава качества, присъщи на поет — емоционалност, откровеност, романтизъм, стремеж към красота и др.; поетически. Песимизмът няма работа у вас, сияюща от младост и надежди, душа жизнерадостна и поетична. Ив. Вазов, ПЕМ, 33. — Хайде сега да отидем към Марица. Знам, че не си поетична натура, но все пак не е лошо да се поразведриш. К. Калчев, ДНГ, 96. А после, за да отдадем нужната почит на поета, прочувствено запяваме: "Очи тъмнеят, глава се люшка", което показва, че сме не по-малко поетични от него. Хр. Радевски, Избр. пр III, 21. Ала вий сте жена поетична, / с печална и нежна душа. Хр. Смирненски, Съч. II, 198.