ПОЕТОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЀТОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Рядко. Който е на поет, който принадлежи на поет. Светликът на творчеството, разумът и надеждата, озаряващи първите поетови работи, надмогват мъглявината, мрачевината в послешните дни на житейския му [на Яворов] и творчески път. П. Матев, ПОС, 25. Изтъква се преди всичко интимното отношение на Славейкова към народа, чиято борба едничка дава смисъл на поетовия живот. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 438. От другите строфи безспорно най-хубавата е предпоследната: в нея виждаме необикновения полет на поетовата фантазия. БР, 1931, кн. 8, 262.