ПОЖАЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЖАЛЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; пожалѐя, ‑ѐеш, мин. св. пожаля̀х, прич. мин. св. деят. пожаля̀л, ‑а, ‑о, мн. пожалѐли, св., прех. и непрех. Остар. и диал. Пожалвам. Ако сте изгубили честта си, то пожалейте барем детето си. Л. Каравелов, Съч. VII, 67. Народът ни търпи, търпи, пожалее, пожалее за себе си, за къщичката си и децата, па като махне ръка и на дом, и на семейство, като рипне! Ем. Коралов, ДП, 30. Но човек неволно пожалява, че не вижда в това омайно кътче.. някоя дружина от русалки. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 43. Град! — парчета — / яйце и орех... Спри... Недей... / Труд кървав, Боже, пожалей! П. К. Яворов, Съч. I, 47. — Леле сестро, леле Магдалено, / .. / а ти, сестро, да ме пожалееш, / да ме пожалееш три години, / ни да миеш коса, ни да решиш! / Дури дума Саво да издума, / веднъга му душа изпаднала. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 244. пожалявам се, пожалея се страд. и възвр. пожалява се, пожалее се безл. Ако узаконените официално граници за образованието управляваха действително съдбите на онова поколение, което им е подчинено непосредствено, то можаше да ся пожалее за положението на съвремения нам мир. Лет., 1871, 184.