ПОЖАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЖА̀Р, ‑ът, ‑а, мн. ‑и, м. Силен стихиен огън, пламъци, които обхващат и унищожават обект, сграда, гора и под. [Рилският манастир] постоянно е бил грабен от турски разбойнически чети, горен няколко пъти, додето станал жертва на един голям пожар. Ив. Вазов, Съч. ХV, 25. Пожарите бушували дни наред и никой не можел да проникне в горящите части на града. ЛФ, 1958, бр. 2, 4. Не чува се вече ни писък, ни врява — / пожарът там само бучи... / Дим, пламъци, пукот, искри и жарава — / догдето ти видят очи. К. Христов, ВС, 17. В селото дето живял този селянин станало пожар, за угасяванието на който ся завтекъл да помогне и той, но напразно; защото от вятъра пожарът ся прострял навсякъде. П. Р. Славейков, ПИ, 31. ^● Обр. Когато пожарът на залеза съвсем угасна, жътварите тръгнаха към село. И. Петров, НЛ, 258. Исполински дъб.. открояваше могъщата си снага в пожара на изгрева. Г. Караславов, ОХ IV, 77. Не весели срещи, цветя и усмивки любезни / в самотност върховно жестока ний двама скърбим: / със радости млади.., / пожарът на нашата жажда не бе утолим. Д. Бояджиев, С, 19.

◊ На пожар, извиквам, отивам, идвам и под. Разг. С голяма бързина, тревога, напрежение (извиквам, отивам и др.). <На> плен и пожар, правя, ставам и др. Остар.

и диал. На пепелище, в напълно опожарено, опустошено място (правя). И целият дворец стана плен и пожар. И никой се не спаси. Н. Райнов, БЛ, 164. — Първен ще свърши с Кантакузин. .. — Много тъпче той бедните хора... И агарянците, дето вика на помощ, де минат на плен и пожар обръщат селищата. Ст. Загорчинов, ДП, 363. Но лош ден настанал: неверници люти / земя ни сторили я плен и пожар. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 117.