ПОЖАРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЖА̀РЕН, ‑рна, ‑рно, мн. ‑рни, прил. 1. Който е свързан с пожар, който идва от пожар. Долу на улицата, над която пожарният дим хвърляше страшната си сянка, се показа мома. Й. Йовков, СЛ, 125. Като грамадна пещ, отгдето живий жар / през зинали врати пламти навън.. Чак в небесата горе / възмогнат, отблясъкът пожарен ярко грей. П. П. Славейков, Мис., 1906, кн. 1, 17. Ох, знам, тя ще мине, / но векове цели / светът ще да рине / кости побелели, / пожарни руини. Ив. Вазов, Съч. V, 111.

2. Който се отнася до пожар. Един неделен ден пожарната тръба поведе нас, безделниците към някакъв пожар. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 30.

3. Който е предназначен за гасене на пожар. Множеството по булеварда начаса се разполови и по очистеното платно профучаха червените пожарни коли. Д. Ангелов, ЖС, 366. Там трябва да се прокара чешма и да се постави пожарен кран, тъй като има складиран много дървен материал. ВН, 1960, бр. 2824, 2. В изгасяването на масовите пожари ще участвуват пожарните и други формирования на гражданската отбрана. Н. Иванов и др., ГО, 79.

◊ Пожарна команда. Остар. Пожарна. Служба ми дай, господин Балтов!.. Дай ми в краен случай.. началник на пожарната команда. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 30. Нощес.. е избухнал пожар в дъсчената барака.. Пристигнала е навреме пожарната команда и е потушила пожара. БД, 1909, бр. 31, 3. Доскоро нашата улица беше тиха и спокойна.. Е, все пак не беше чак толкова тиха и спокойна, защото в нея се намира пожарната команда и твърде често в полунощната тишина вратите с гръм и трясък се отварят и от тях изхвръкват като чудовищни змейове червените пожарни коли. Ст, 1968, бр. 1183, 2.