ПОЖАРНИКАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЖАРНИКА̀Р, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Лице от служба за противопожарна охрана; огнеборец. Щом излезе към върха на хълма, Кондарев видя пожара. В низината край реката, сред декор от покриви, огрени от мрачна червена светлина, стърчаха пожарникари, накацали върху съседните къщи. Ем. Станев, ИК III и IV, 300. Пред очите му [на пазача] като насън бляскаха пламъци, мяркаха се черните каски на пожарникарите. Вл. Полянов, ПП, 130. Ето че дойде и празникът на пожарникарите.. Дървените японски къщички са издържливи на земните трусове, но лесно стават жертва на пожари. Затова борците срещу огъня са на почит. К, 1963, кн. 2, 38. Парижките пожарникари са снабдени с нов вид противогазови костюми, при които цялата глава, вратът и останалото тяло са обградени с особена материя, която нито гори, нито пропуща топлината. Пл, 1934, бр. 1556, 2.