ПОЖЕРТВУВАТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЖЕРТВУВА̀ТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Книж. Който е готов, склонен да прави жертви (в 3 знач.); жертвоготовен. Стоянов този път спрял за по-дълго време в Браила, гдето очаквал да получи най-голяма подкрепа за делото си. Той се бил убедил, че именно тук има най-благоприятни условия за откриване на дружеството и при наличността на мнозина просветени и пожертвувателни патриоти. М. Арнаудов, БКД, 69. Хаджи Йордан беше известен със своето родолюбие, потомък на бележития дамаскинар от Рилския манастир Йосиф Брадати, обичан от народа, смел и пожертвувателен човек. Г. Дръндаров, ВЗ, 33. "Бащата на Левски — пише Никола Славчев — е бил един от редките за времето мъже: високосправедлив, пожертвувателен, крайно състрадателен и отзивчив към човешките нещастия." Н. Ферманджиев, РХ, 90.

— Друга (остар. книж.) форма: пожертвова̀телен.