ПОЖИВЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЖИВЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; поживѐя, ‑ѐеш, мин. св. поживя̀х, прич. мин. св. деят.
поживя̀л, ‑а, ‑о, мн. поживѐли, св., непрех. 1. С обст. пояснение. Живея, прекарвам известно време някъде или по някакъв начин. Ония, които за пръв път пристигат в Прага, не остават особено доволни от този град — изглежда им мрачен, сив... После — .. всички, които поживяват малко в него, се влюбват именно в тази старинна красота. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 387. — Поживей малко в гората, ще видиш, че и дърветата имат душа. Д. Немиров, Др, 36. — Никога не съм имал възможност да поживея сам.. Постоянно с хора — кога за хубаво, кога за лошо. Д. Фучеджиев, Р, 217. Още в началото на 1844 год. аз се услових за учител.. и до пролетта бях вече записал около 40-50 таквиз изречения. Година еще подир туй що поживях като учител в Килифарево, бях събрал 200 други все таквизи избрани думи [пословици]. П. Р. Славейков, БП I, VII.
2. Продължавам да живея, оставам жив известно, обикн. кратко време. — Сега трябва да оставим коня, Пешо, и да си заминем и ние. Не гледаш ли?... Той бере душа и надали ще поживее до обяд. Д. Калфов, ПЮН, 39. Че аз за децата си съм дала целия си живот и само за тях искам още няколко години да поживея. П. Тодоров, Събр. пр II, 260. Девойката и без това си отиваше. Ако все пак операцията излезе сполучлива, ще може да поживее, макар и с един крак. Гр. Угаров, ПСЗ, 192. Старата си даваше кураж, но понякога през ума ѝ минаваха най-лоши и страшни мисли. "Колко му е на човека! — плашеше се тя сама. — Гори, гори като кандило и току свърши, угасне... Ако е рекъл Господ, може и да си поживея още, ама пък може и да си умра..." Г. Караславов, Тат., 237.
3. Обикн. с частица си. Живея добре, без грижи, имам интересен и изпълнен с удоволствия живот. "Боже, защо всичко се обърна така?" — питаше се Севда задушена от мъка. "Защо и аз не поживях, защо и аз не се порадвах като хората?" Г. Караславов, С, 225. Често се среща у родителите схващането, че децата трябва да поживеят сега, докато са по-малки, да побуйствуват, защото когато станат зрели хора няма да имат възможност и време за това. ВН, 1958, бр. 2014, 2. Трябва да забележим, че търговецът Спекулант Далаверов е човек на чувствата и обича да си поживява. Хр. Радевски, Избр. пр III, 16. Стой, почакай, лудо, / .. / Да се изприкажем, / да се понасмеем, / барем пред венчило... / да си поживеем. Ц. Церковски, Съч. I, 187.