ПОЖЪЛТЯЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЖЪЛТЯ̀Л, ‑а, ‑о, мн. пожълтѐли. Прич. мин. св. деят. от пожълтея като прил. 1. Който е станал жълт или жълтеникав, който е придобил жълт цвят. Навън есенната буря се усилваше. Пожълтелите листа прехвърчаха като ята златни птички. П. Славински, МСК, 62. Тя [стаята] бе празна и момчето седна на един стол, като оглеждаше обстановката, но вътре нямаше нищо за гледане освен едно бюро.. и тесен висок прозорец, затулен с пожълтяло перде. Б. Райнов, ДВ, 246. И досега помня това омазнено книжле с оръфаните пожълтели страници и тънките, избелели розови корици. Т. Генов, ДОД, 29.

2. За човек — чието лице или чиято кожа е с жълтеникав оттенък, поради болест, страдание, умора и под. // За лице, кожа на човек — който е с жълтеникав оттенък, поради болест, страдание, умора и под. Окъсаните им дрехи и пожълтелите им лица вдъхваха съжаление. П. Кисимов, ОА I (превод), 121.