ПОЖЪ̀НВАМ

ПОЖЪ̀НВАМ, ‑аш, несв.; пожъ̀на, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. пожъ̀нат, св., прех. 1. Ожънвам. Откакто помнеше, двама добри жътвари пожънваха нивата за един ден. М. Яворски, ХСП, 134. Една сутрин господарят казал на ратая: — Иди, момче, на нивата под могилата да пожънеш пшеницата! Ран Босилек, ВП, 69. — Булне ле, снахо хубава, / аз имам нива голяма / .. / Ако я за ден пожънеш, / ще ти харижа, харижа / най-мъничкото сандъче / със това тежко имане! Нар. пес., СбНУ ХLVI, 154. Орачът разорава земята, после посява семето на плодовете в нея; посеяното изникнува, пораснува, цъфнува, завързува, узрява; тогаз той го пожънва. П. Р. Славейков, ПЧ, 22. Каквото посееш, това ще пожънеш. Послов.

2. Жъна малко, кратко време. Христо на няколко пъти си поиска сърпа, но той не му го даде. — Остави ме да пожъна още малко, друг ден. Бог знае, дали ще ми падне път, да размахвам сърп из тая равнина. К. Петканов, Х, 168.

3. Прен. Книж. Придобивам, получавам нещо (слава, успех, аплодисменти), което съм заслужил със своя труд, поведение, изпълнение и под. Една от второстепенните балерини изпълни някакъв танц. Сцената беше малка и всички изплашено изтръпваха, когато тя се надвесваше над самия ѝ ръб. Ала тя не падна и навярно затова пожъна повече аплодисменти. Л. Дилов, ПБД, 25. Разправяше Странджев този си подвиг и се радваше на себе си. А сега младият човек отиваше в Българово да пожъне лаврите на заслужена народна любов. А. Страшимиров, А, 583. В ролята на Самозванеца артистът Д. Узунов отново пожъна заслужени овации. Т, 1954, кн. 1, 61. Снощи имаше три български концерта: един в театър "Сирена", където голям успех пожънаха всички участници. ВН, 1955, бр. 184, 1. пожънвам се, пожъна се страд. Най-напред узряват зърната на върха на метлиците. След това просото се пожънва. Остави ли се за по-късно — просото се изронва. Бтн V и VI кл (превод), 127. В десят, най-много в 15 дни храната се пожънва и овръхва. Т. Икономов, ЧПГ, 28.

— Другa (остар. и диал.) формa: пожѐнвам1.

Списък на думите по буква