ПОЖЪНВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЖЪ̀НВАНЕ ср. Отгл. същ. от пожънвам и от пожънвам се. Комбайнер, който работи на комбайн 15 фута, да получи следните възнаграждения в пари и натура: 1. За пожънване на ден на първите 70 декара да получи по 12 лв. на декар. РД, 1950, бр. 176, 2.
— Друга (остар. и диал.) форма: пожѐнване1.