ПОЗАБАВЛЯ̀ВАМ

ПОЗАБАВЛЯ̀ВАМ, ‑аш, св. и (рядко) несв., прех. Забавлявам малко, кратко време. — Ти позабавлявай тук г. Любенова... Аз ей сегичка за минутка (тихо на Мария). Дай му надежда (излиза). Ст. Л. Костов, Избр. тв, 387. позабавлявам се страд.

ПОЗАБАВЛЯ̀ВАМ СЕ св. и (рядко) несв., непрех. Забавлявам се малко, кратко време. След оздравяването на майка им изпитваше облекчение и радост, искаше ѝ се да се позабавлява и повесели. Тя не предполагаше, че брат ѝ ще остане на вечеринката. Ем. Станев, ИК I и II, 211. — Я посвири

малко да те чуем! — каза шеговито владетелят и погледна приятелски своите съветници. "Ще се позабавлявам малко с тоя планинец" — рече си той. Г. Караславов, Избр. съч. V, 244. Мистър Стърнз не бързаше да въдворява ред и тишина. Той остави учениците хубаво да се позабавляват. Ал. Бабек, МЕ, 201. Той беше в добро настроение, самоуверен и грубовато весел, господар, решил да се позабавлява час-два. А. Гуляшки, Л, 241.

Списък на думите по буква