ПОЗАБАВЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗАБА̀ВЯМ, ‑яш, несв.; позаба̀вя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Забавям за малко, кратко време. — На плажа ли отивате? Филип не бе мислил къде отива и позабави отговора си. Ем. Манов, БГ, 32. — Дойдохте ли най-после! — В гласа на Драган имаше не само доволство от срещата, но и несъзнателен укор за закъснението им. — Непредвидени работи ни позабавиха. Х. Русев, ПС, 93. Тукашната му къща беше само през две-три улици, на лично място .. и както винаги, щом я наближиха, хаджи Иванчо накара файтонджията да позабави хода на конете. Ст. Дичев, ЗС II, 526. Щом наближи фасадата с широкото стълбище и стъклената двукрила врата, Азманов позабави крачките си и без да изпуска чантата си от ръце, за миг се позапря. Ив. Мартинов, СНУ, 65. позабавям се, позабавя се страд.

ПОЗАБА̀ВЯМ СЕ несв.; позаба̀вя се св., непрех. Забавям се за малко, кратко време. Не ми се тръгваше. Все намирах да кажа още нещо, колкото да се позабавя. Да можех да остана завинаги тук, при тях! П. Михайлов, МП, 62. — Ще ти се обадя някой ден.. Не ми се сърди, ако се позабавя. Б. Болгар, ОП, 130. Като не искаше да пристигне по светло и да избегне церемониите.. Симеон реши да се позабави из пътя и да влезе в Преслав с настъпването на нощта. А. Гуляшки, ЗВ, 364.