ПОЗАВЯХВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗАВЯ̀ХВАМ, ‑аш, несв.; позавѐхна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Завяхвам малко, леко, не съвсем. После свали от главата си китката.. и я натопи настрана в кладенеца, та да се поразвесели и тя, защото бе зела малко да позавяхва. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 15. Денят беше облачен, свъсен и прохладен, духаше резливичък вятър, който проредяваше вече позавехналите

черничеви листа и ги смиташе край стените и зидовете. Г. Караславов, ОХ II, 251. През тая дълга и гладна зима белите коси на главата му [на Лазар] станаха още повече, позавехна и лицето му. Д. Талев, ПК, 752. Минаха се години. Раните позавехнаха и болките се поуталожиха. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 33.