ПОЗАГАРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗАГА̀РЯМ¹, ‑яш, несв.; позагоря̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. позагоря̀л, ‑а, ‑о, мн. позагорѐли, св., непрех. Загарям² малко, леко; позагорявам. На кладенците Румяна идваше така, както бе ходила през деня по къра и лицето ѝ биваше позагоряло. Ил. Волен, ДД, 147. Вече позагоряла, земята блажено се отпусна под топлата ласка на първия пролетен дъжд. Ст. Марков, ДБ, 102. — То така да речеш, и инак — понамигна тя, — вдовичка, позагоряла за мъж, човещинка. Кр. Григоров, ПЧ, 130. Яденето позагоря.

ПОЗАГА̀РЯМ², ‑яш, несв.; позагоря̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Разг. Загарям⁴ нещо (ядене или съд) малко, леко. Зачетох се и съм позагорила не само баницата, но и тавичката. позагарям се, позагоря се страд.