ПОЗАГАСНАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗАГА̀СНАЛ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. св. деят. от позагасна като прил. 1. За огън и др. — който все още гори, който не е загаснал съвсем, напълно. Стъкваме позагасналия огън и сядаме край него да се греем. Т. Влайков, Пр. I, 303. Аз се прибирах в своята килийка.., разчуквах позагасналия пън, поставях канчето си над жарта и.. пушех цигара след цигара. Д. Калфов, ПЮН, 33. След време тя отдръпна тенджерата от позагасналото вече огнище. Ст. Марков, ДБ, 279.

2. Прен. За чувство — който още не е замрял, не е загаснал изцяло, напълно. И двамата полагаха усилия да съживят позагасналата любов.