ПОЗАГАТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗАГА̀ТВАМ, ‑аш, несв.; позага̀тна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. позага̀тнат, св., прех. и непрех. Загатвам малко, леко; понамеквам. Трайко.. позагатна за своето желание тук и там из селото .., колкото да стане то известно на селяните, а същевременно и почвата да поизпита. Т. Влайков, Съч. III, 242. Тя все позагатваше за туй, което беше станало в Сеново и, колкото Санка и да я възпираше с очи, тя не се удържа и каза. Й. Йовков, ЧКГ, 206. Той [революционерът] не тряба да казва, — не тряба даже ни да загатва за такива [революционни] работи.. Само на ония, които могат да пазат тайната, той може да позагатне нещо. З. Стоянов, ЗБВ I, 120. Ето де била най-умната и най-вярната политика: да позагатваш нещо си на глупи хора и да подслушваш. В. Друмев, И, 26. позагатвам се, позагатна се страд.