ПОЗАГЛАЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЗАГЛА̀ЖДАМ, ‑аш, несв.; позагла̀дя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Заглаждам2 малко, отчасти. Но преди да направи пет-шест крачки, тавата се залюля, преметна се и цопна на земята. Баницата се изтърси. Слисан и уплашен, Георги събра тестото, намести го пак в тавата, позаглади го отгоре, въздъхна и закрачи като попарен към фурната. А. Каралийчев, ТР, 25. После тук-там, като ги притискаше с ръка, посъбра и позаглади косите си. Й. Йовков, ЧКГ, 189. Дърводелецът позаглади русите си мустаци и като се усмихваше.. рече. М. Марчевски, МП, 121. След многото слухове .. ревизорът внесе за пръв път в душата му сериозна тревога. И за да я надделее той ходеше из стопанския двор и се мъчеше да позаглади някои работи, които биеха на очи. Ст. Даскалов, СЛ, 441. позаглаждам се, позагладя се страд. За да се позаглади то‑
ва, Кънчо се обърна към втория войник и продължи прекъснатия разговор. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 374.
ПОЗАГЛА̀ЖДАМ СЕ несв.; позагла̀дя се св., непрех. Разг. Заглаждам се малко, леко. Булката понапълня, позаглади се след раждането.