ПОЗАГЛЕЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЗАГЛЀЖДАМ, ‑аш, несв.; позаглѐдам, ‑аш, св., прех. 1. Заглеждам2 малко, кратко време. Грудка се отдръпна малко; трапчинките на бузите ѝ притрепераха в смях, очите ѝ примигаха.. Свиден спря да маха, позагледа я и широка усмивка заля лицето му. Ил. Волен, БХ, 128-129. Галчев го позагледа, не му каза нищо повече и го замина. Й. Йовков, ЧКГ, 51. Веднъж, когато Евлоги без да ще позагледа коленете ѝ, тя не прибра престилката си, а открито го погледна в очите. А. Гуляшки, Л, 88.
2. Само несв. Заглеждам2 малко от време на време. Мъжкарите отново взеха да позаглеждат Цецка. В. Пламенов, ПА, 25. позаглеждам се, позагледам се страд.
ПОЗАГЛЀЖДАМ СЕ несв.; позаглѐдам се св., непрех. 1. Заглеждам се малко, кратко време. Той [селянинът] се позагледа в хубавия черен кон и извика: — А! Тоя кон е на Манолакя. Й. Йовков, ЧКГ, 12. Позаглеждам се в момчетата, що стоят наред с мене около желязото. Т. Влайков, Пр. I, 146. Открай време двамата [братя] се шегуваха, че като си найдат либета, ще ги бъркат те... И ето сега — нрави им се едно и също момиче, а то едва ги разпознава. Наистина, различи ги, ама като се позагледа, и то на светло. А. Дончев, СВС, 87. И с равна, полюляваща се стъпка влезе в колибата. Павел се позагледа в кръшния стан на девойчето. Д. Спространов, С, 242.
2. Само несв. Заглеждам се от време на време. Момчетата се позаглеждаха по витрините, но вниманието им беше насочено към колите, които профучаваха покрай тях.