ПОЗАГЛЪХВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗАГЛЪ̀ХВАМ, ‑аш, несв.; позаглъ̀хна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Заглъхвам (в 1-5 знач.) малко, леко, отчасти или от време на време. Едва долавяше край ушите си подсвиркването на въздуха, тътена на хилядите копита зад себе си, който ту позаглъхваше по меката трева, ту бързо се преливаше в разтърсващ грохот. Д. Талев, С II, 224. Като се възползува от едно кратко затишие, когато немската артилерия позаглъхна и пушечния огън намаля, Емил побърза да отиде в селото. Ив. Мартинов, СНУ, 177. Дишането му ставаше по-леко, хриповете в гърдите позаглъхнаха. Г. Караславов, ОХ III, 47. Чуваха се наоколо викове и закачки.., изказваха се мнения, но врявата взе да позаглъхва. Д. Талев, И, 530. Всичките му спомени, така далечни и позаглъхнали, сега оживяха с пълна сила. В. Геновска, СГ, 71.