ПОЗАГРИЖВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗАГРЍЖВАМ, ‑аш, несв.; позагрѝжа, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Рядко. 1.Загрижвам малко. Домакинята поотпущаше наистина лице, повеселяваше всякога, щом седнеше на трапезата до мъжа си. Но със Стаменкова това ставаше все по-рядко и дойде дотам, че щом той си беше дома, можеше да се чуе и муха, кога хвърчи. Отначало това позагрижи домакинята, тя се дори осмели еднаж-дваж да каже на мъжа си, да поотпусне и той сърце, та да се поразвесели и къщата. А. Страшимиров, А, 93.

2. Само несв. Загрижвам малко от време на време. позагрижвам се, позагрижа се страд.

ПОЗАГРЍЖВАМ СЕ несв.; позагрѝжа се св., непрех. 1. Загрижвам се малко. Позагрижете се за майка си, не може сама да се справя! △ Виждам, че сте се позагрижили да поправите оградата си.

2. Само несв. Загрижвам се малко от време на време.

3. Диал. Изказвам тревога, безпокойство. Като се позагрижвала за това пред тая и пред оная, една нейна роднина я подсетила да земе да глави нейде голямото си момиче — да варди чаркове — та с хака ѝ да си припомогне. Т. Влайков, Съч. II, 227-228.