ПОЗАГРЪЩАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗАГРЪ̀ЩАМ, ‑аш, несв.; позагъ̀рна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. позагъ̀рнат, св., прех. 1. Загръщам (в 1 знач.) малко, леко, отчасти. — Още ли с пардесю? При тия първи зимни студове човек лесно изстива. Тя негли би посегнала да го позагърне в леката му горна дреха и това не би му изглеждало чудно. Д. Талев, ГЧ, 149. Стори ѝ се, че му е студено, та хем го позагърна отстрани, хем стана, та постъкна печката. Г. Караславов, ОХ III, 501. Рооз трепери от студ, позагръща разкопчания си шинел. П. Славински, ПЩ, 342. Позагърна палтото си, защото вятърът подухваше хладно, и тръгна край келявия жив плет по оградата на Стойне. В. Ченков, СНД, 122.

2. Само несв. Загръщам (в 1 знач.) малко, леко от време на време. позагръщам се, позагърна се страд. и възвр. Като се позагръщаше с шала и подаваше едното си рамо напред, тя гледаше Галчева, усмихваше се и питаше. Й. Йовков, ЧКГ, 61. Откъм реката излезе ветрец, хладно стана, позагърнах се и подканям кончетата да вървят по-бързо. Й. Радичков, ББ, 30.