ПОЗАГРЯ̀ВАМ

ПОЗАГРЯ̀ВАМ1, ‑аш, несв.; позагрѐя, ‑ѐеш, мин. св. позагря̀х, прич. мин. св. деят. позагря̀л, ‑а, ‑о, мн. позагрѐли, св., прех. 1. Загрявам1 малко, леко, слабо. "Седнал съм — .. огънят ме позагря, заспал съм." Й. Радичков, СР, 59. Поизстинало е и то. Трябва да го позагрееш повечко, и да му изтриваш гърдичките с малко влажна кърпа. Т. Влайков, Съч. II, 57.

2. Само несв. Загрявам1 малко, леко от време на време.позагрявам се, позагрея се страд.

ПОЗАГРЯ̀ВАМ СЕ несв.; позагрѐя се св., непрех. 1. Загрявам се малко, леко, слабо. — Къде отиваш сега? Стой да се позагрееш. Изстинала си. — Отивам да заключа портата. А. Каменова, ХГ, 252. Заръча за бае Крачуна една чашка ракия, та да се позагрее, да се посъвземе. М. Георгиев, Избр. разк., 248. Наистина отвътре се позагряхме, но свирепият вятър, който се бе извил, превърна мокрите ни дрехи в ледени кори. ЖД, 1967, кн. 5, 6. Ела да влезем вътре, де, нема̀ тук ще стоим на студа, продължаваше офицеринът, като влизаше заедно с учителя в стаята, която едвам се беше позагряла. Т. Влайков, БСК III, 271. Дните се позагряха, слънцето грееше по-силно.

2. Само несв. Загрявам се малко, леко от време на време.

ПОЗАГРЯ̀ВАМ

ПОЗАГРЯ̀ВАМ2, ‑аш, несв.; позагрѐя, ‑ѐеш, мин. св. позагря̀х, прич. мин. св. деят. позагря̀л, ‑а, ‑о, мн. позагрѐли, св., прех. и непрех. Жарг. Загрявам2 малко, отчасти. Мисля, че позагрях какво ми каза тя, но не съм съвсем сигурен.

Списък на думите по буква