ПОЗАДРЯМВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗАДРЯ̀МВАМ, ‑аш, несв.; позадрѐмя, ‑еш, мин. св. позадря̀мах, св., непрех. 1. Задрямвам малко, леко. Така или иначе, но Криста си бе спала спокойно цяла нощ, докато тя [майка ѝ] позадряма едва към четири. П. Вежинов, НБК, 302. Всички арестанти бяха легнали в различни пози — едни все още се кокореха в тъмнината, а други бяха позадрямали. Г. Караславов, ОХ IV, 586. Ловецът наистина позадрямал върху гърба на елена, но продължавал да стиска тоягата. Й. Радичков, НД, 150.

2. Само несв. Задрямвам леко от време на време. Баба Велиновица климаше глава край печката, позадрямваше и от време на време, когато подвикваше по-силно Велин, тя се стряскаше. Кр. Григоров, Р, 74.