ПОЗАКРЍВАМ

ПОЗАКРЍВАМ, ‑аш, несв.; позакрѝя, ‑ѝеш, мин. св. позакрѝх, прич. мин. страд. позакрѝт, св., прех. Закривам1 малко; поскривам, поприкривам. — Гороломов позакри устата си с ръка. Й. Йовков, ПГ, 11. Весели бяха тоя път селяците и радостни — позакрили бяха повече жито, някои обещаха на Лазара по десет, та и до двайсет кила. Д. Талев, ПК, 385. Ходи къде ходиш, / лицето си, малка моме, / се да позакриваш. / Че душманите са много / на хубава мома. Ц. Гинчев, ДТ, 31. Стоянкината майчица, / тя си Стоянка послуша: / не викна мама, не плака, / .. / тя я в зевници [зимници] заведе, / с бяло я платно позакри, / свяш вакла енна запали. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 141-142. позакривам се, позакрия се страд. и възвр.

ПОЗАКРЍВАМ СЕ несв.; позакрѝя се св., непрех. Закривам се, крия се малко или временно; поскривам се, поприкривам се. Тя слезе, позагърна се в червения копринен шал и се позакри зад каруцата. Й. Йовков, ЧКГ, 133. Като изтласкаха турците на улицата, Лазар Глаушев събра селяците в двора... — Е, братя... сега вие ще трябва да се позакриете из града, кой където намери, че турците могат пак да дойдат тука. Д. Талев, ПК, 276-277. Имаха значение и много други фактори,.. натежаваха на везната и би могъл да се позакрие зад тях като зад неуязвимо алиби. Д. Фучеджиев, Р, 144.

Списък на думите по буква