ПОЗАКЪСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЗАКЪ̀СВАМ, ‑аш, несв.; позакъ̀сам, ‑аш, св., непрех. Закъсвам2 малко. — Бре сине, аз такова... Нещо позакъсах в оранта... И като помълча, настави: — Да щете барем нивата в Ранчовица да заорете с трактора, че ме е срам от хората. Кр. Григоров, Н, 23. Май директорката е загазила. Горката Данка.. — Идвала е у нас. Като позакъсаше, хоп-троп, та тук. Кр. Григоров, Р, 110. — А как работят вършачките? .. — Май нещо позакъсаха, другарю председател.. — А бе почнахме с всички, но десет вече нещо не са в ред от два-три дена. ОФ, 1950, бр. 1843, 4.
◊ Позакъсвам / позакъсам я (го). Разг. Изпадам в малко затруднено положение. — Виж, Личо, виж, баба — занарежда тя от вратата, — виж дали има нещичко, че както съм я позакъсала, да не дава господ и на най-големия ти душманин. ВН, 1960, бр. 2793, 4.