ПОЗАЛЪГВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЗАЛЪ̀ГВАМ, ‑аш, несв.; позалъ̀жа, ‑еш, мин. св. позалъ̀гах, св., прех. Залъгвам2 малко или за известно време. Лазар Глаушев ходеше да пита тук и там, но никой не можеше да му каже нещо за Бориса и той криеше от жена си, че сам губеше надежда. Дори се опитваше да я позалъгва: — Рано е още да се обади, след такова размирие. Д. Талев, И, 601. — Добре де, ние няма да ѝ казваме всичко! Нещо ще я позалъжем! — Виж, така може! П. Вежинов, СО, 110. — Момчиле — рече после Ивайло, — ако имаш нещо за хапване, дай по един залък всекиму да позалъжем глада. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 91. — Средства, средства трябват, господин Чернев — прекъсна го сериозно Манол, — тоз народ иска и да го почерпиш, и да го позалъжеш с някоя службица. К. Калчев, ЖП, 58. позалъгвам се, позалъжа се страд.
ПОЗАЛЪ̀ГВАМ СЕ несв.; позалъ̀жа се св., непрех. Залъгвам се малко или за известно време. — Ох, ти ли си, Митенка! — каза той [вуйчо], като се изправи. — Аз пък на̀...
с птиците се позалъгвам. П. Незнакомов, БЧ, 112. — То наредихме вече — качи се горе. Малко круши ли ще извадиш, малко орехи ли. Какво да е, да се позалъжат [гостите]. П. Тодоров, Събр. пр II, 255. Ха да останем и тая нощ! Останахме гладни. Разшавахме се да търсим разни треви, коренчета, ама що има по Кръстец. Голо. Камен. Позалъгахме се с това-онова и повеке вода гълтахме, макар тя, колкото пиеш, повеке ти се яде от нея. Д. Талев, ПК, 631. Който ище да се позалъже с тази книжка, да прочете наред 30-те питанки дето са по долу изложени под число. П. Р. Славейков, РО (превод), 1.