ПОЗАМАЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗАМА̀ЗВАМ, ‑аш, несв.; позама̀жа, ‑еш, мин. св. позама̀зах, св., прех. Замазвам малко, отчасти. — Е, то и на нас не се харесва, ама какво да правим. Постегнахме, колко можем, позамазахме тук-там с пръст, че беше изровено, ама кое си не бива, не бива. Ст. Даскалов, ПЯ, 108. И Свиленка няколко вечери подред се връща по-рано от стопанството, измете къщата, смъкне паяжините, подреди двора. Викна Васил, та позамаза отвътре, и се пренесоха с децата отново в свой дом. Кр. Григоров, И, 155. Дълго и упорито трамбовахме ние пръстта, след това я позамазахме.., та да се стича по-лесно водата и да не пробива в землянката. М. Гръбчева, ВИН, 309. Но старецът не се успокои и рече да позамаже лошото, което каза за царицата. — Ами други пък неща, дето царицата реди, са добри, е-хе! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 358. позамазвам се, позамажа се страд. — Само стената откъм хармана може да се позамаже, ама и то ще стане при сгода... Г. Караславов, Тат., 196.