ПОЗАМИЖАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЗАМИЖА̀ВАМ, ‑аш, несв.; позамижа̀, ‑ѝш, мин. св. ‑а̀х, св., непрех. Замижавам2 малко; позажумявам. — Въгленов се огледа, позамижа с очи и кимна с глава: — Вземи тоя стол и седни. Д. Спространов, С, 204. Председателят дигна глава, позамижа и прицели кривуля, дето се навеждаше до крушата, па се засмя с висок глас. Кр. Григоров, Н, 127. Чичо Гочо полегна на припек, позамижа на слънцето, като да се унесе в сън. Кр. Григоров, Н, 171. Пазамижиш уж да задремеш и ето ти някоя пълзевица, че полазила по ръцете ти, или ти капне от някое облаченце малка дъждовна капчица, и ти се сепнеш и са ококориш. Ил. Блъсков, ПБ II, 29-30.