ПОЗАМИСЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗАМЍСЛЯМ СЕ, ‑яш се, несв.; позамѝсля се, ‑иш се, мин. св. ‑их се, св., непрех. Замислям се малко, кратко време. — Болярите до един избягали в Букурещ. — А селенията? — плахо попита някой. — Селенията ли? — позамисли се Замбин. — Кой знае. Навярно се е пръснала по горите. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 161. Хаджи Халил бей наведе още по-ниско глава и млъкна. .. Позамислиха се някои от агаларите върху неговите укорни думи,.. Наистина — мислеха си агаларите — имаше хаирсъзи и между правоверните. Д. Талев, ПК, 290. Той беше готов да даде всичко на другите, без нито за миг да се позамисли. П. Вежинов, ЗНН, 17. Но тия дни старите почнаха някак да се позамислят, когато станеше дума за Сашо. Д. Калфов, Избр. разк., 385. Има ли в някой друг вестник, в когото да има подигравки, псувни, ние го четем с голяма охота; смях, кикотии от нас колкото щеш, без да се позамислим, че ние се смеем сами на себе си. Лат., 1885, кн. 9, 20.