ПОЗАМЛЪКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗАМЛЪ̀КВАМ, ‑аш, несв.; позамлъ̀кна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Замлъквам за малко, за кратко време. Старецът позамлъкна, но изглежда, че нещо му тежеше, та след малко пак заговори. Б. Шивачев, ПЮА, 245. Атанас позамлъкна, смутен от собствените си думи, преодоля се и продължи. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 62. Още някое време хората викаха високо, разправяха се, после позамлъкнаха и се поуспокоиха. Й. Йовков, ЖС, 176. След като беше позамлъкнал, гласът пак запя, издигна се нависоко като птица, разля се. Й. Йовков, ЖС, 216.