ПОЗАМО̀ГВАМ

ПОЗАМО̀ГВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; позамо̀гна се, ‑еш се, мин. св. ‑ах се, св., непрех. Замогвам се (в 1 знач.) малко; позабогатявам. От незапомнени времена подир всеки погром българите още по-ниско се навеждаха над земята и занаятите и подир всяко разорение, като се позамогнеха пак, изправяха глави да се огледат. Д. Яръмов, БП, 175. По-късно, като се позамогна, той си отвори кръчма в едно село, купи ниви в друго, в трето — отвори още една кръчма. Й. Йовков, ЖС, 44. Като се позамогна в последно време, той винаги държеше в къщата си по един и по двама от най-бедните ученици, хранеше ги, обличаше ги и ги изпращаше в училището. Ил. Блъсков, КУ, 6.

Списък на думите по буква