ПОЗАМОРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЗАМОРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; позаморя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Рядко. Заморявам3 малко; поизморявам, поуморявам.
ПОЗАМОРЯ̀ВАМ СЕ несв.; позаморя̀ се св., непрех. Заморявам се малко (предимно от усилено движение); поизморявам се, поуморявам се. Играят си децата, каквото си играят, позаморят се, па току дотичат до чешмата. О. Василев, СбСт, 25. Добичето се е позаморило и така вече не бива. И двамата сме тежки и ще му набием гърба. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 375.