ПОЗАМРЪ̀КВАМ

ПОЗАМРЪ̀КВАМ, ‑аш, несв.; позамръ̀кна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1. Замръквам малко, оставам някъде, когато вече е малко късно, мръкнало. И по улиците да туриш електрика, както в града, че тъмни стават пущините. Хеле зиме, позамръкнеш ли, можеш като нищо да се удавиш из калищата. Ст. Марков, ДБ, 319.

2. Само безл. позамръква, позамръкне. Замръква малко, леко; попритъмнява, позамрачава, позамрачава се, посмръква се. Тати не ми даде друга работа, когато свърших обувката — Какво, нямаш ли друго да правиш? Аз цъкнах с уста, с което исках да му кажа, че нямам. — Тогава можеш да си поиграеш, а когато позамръкне, ела да изметеш дюкяна и да го затвориш. Ст. Чилингиров, ХНН, 88.

Списък на думите по буква