ПОЗАМЪГЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗАМЪГЛЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; позамъгля̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Замъглявам малко, леко. Струва ми се, че позамъгляваш истината.

2. Само безл. позамъглява, позамъгли. Замъглява малко, леко; позамъглява се.

ПОЗАМЪГЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; позамъгля̀ се св., непрех. 1. Замъглявам се малко, леко. — Аха, за хубавката оная Ангелина! — стана Василев, и очите му се позамъглиха. А. Страшимиров, ЕД, 90.

2. Само безл. позамъглява се, позамъгли се. Замъглява се малко, леко; позамъглява. Навън се позамъгли.