ПОЗАМЪЛЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗАМЪЛЧА̀ВАМ, ‑аш, несв.; позамълча̀, ‑ѝш, мин. св. ‑а̀х, св., непрех. Замълчавам за малко, за кратко време; позамлъквам. Максим позамълча малко, за да чуе какво ще кажем ние, или пък обмисляше още нещо. П. Славински, ПЩ, 363. Петър овчаря позамълчава и поглежда вълчицата. Й. Йовков, АМГ, 89. — Ташев позамълча, защото още не можеше да изрази, както трябва, онова, което чувствуваше. Т. Монов, СЧ, 47. — Как е невестата? Орце смукна от цигарата, позамълча и отговори: — Добре е, стягаме я за сватбата. Д. Спространов, С, 221-222.

ПОЗАМЪЛЧА̀ВАМ СЕ несв.; позамълча̀ се св., непрех. Остар. и диал. Позамълчавам, поумълчавам се, позамлъквам. Един път, като си бехме сами и си приказвахме за едно, за друго, свършиха ни се приказките и се позамълчахме. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 42. Старецът са позамълча малко и пак захвана да говори. Ч, 1875, бр. 5, 216. Аз мисля, че ще бъде по-добре да дойдете сами, и да слезете у уйчови Николови.. Това засега трябва да го имате много тайно, както и ний щем го имаме, за да ся позамълчат хората. АНГ I, 114.