ПОЗАПИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОЗАПЍРАМ, ‑аш, несв.; позапра̀, ‑ѐш, мин. св. позапря̀х, прич. мин. св. деят. позапря̀л, ‑а, ‑о, мн. позапрѐли, прич. мин. страд. позапря̀н, ‑а, ‑о, мн. позапрѐни, св., прех. и непрех. 1. Запирам2 малко, за кратко време; поспирам. После стана и попита може ли да си отиде. При вратата позапря за минута и като че неохотно каза. К. Константинов, Избр. разк., 57. Той дигна очи и ги отправи към Ганка. Най-напред я погледна лениво и спокойно, но когато позапря погледа си, блажните му дебели устни се разтеглиха в усмивка. Д. Немиров, Д №9, 80. Вашата е лесна, ще поемете, където очи видят.. Пък и да ви позапрат за ден-два в хапуса, няма вреда. А аз ще ставам еничарин, кой ще ти вземе еничарин от хапуса? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 91. "Море лу‑
до, кутро младо! / Позапри си бърза коня, / дан' ме сгазиш, дан' ме сломиш?" Нар. песен, СбБрМ, 425.
2. Само несв. Запирам2 малко от време на време; поспирам. Разкайвам се, че не тръгнахме по него [шосето], защото колкото вървим, толкова Хаджимановият път се въззема и става по-стръмен. Магаретата започват да позапират и дишат тежко. Н. Хайтов, ПП, 45. позапирам се, позапра се страд.
ПОЗАПЍРАМ СЕ несв.; позапра̀ се св., непрех. 1. Запирам се малко, за кратко време; позапирам, поспирам се. Той [Лука] преведе спътника си покрай плевника и му посочи една ниска пристройка.. — Ей тук — каза той. И повтори меко и гостолюбиво: — Влез! влез! — като видя, че пътникът се позапря на прага. — Вътре има одър, има и огнище. Ст. Загорчинов, ДП, 48. При прочитанието на думата щастие, тук секи ще са позапре и ще полюбопитствува да узнае що е това щастие и блаженство? Ч, 1875, бр. 5, 213. Снощи заминах, тънка Фидано, / покрай вашите равни дворове. / Ти двори метеш и песен пееш / .. / Я са позапрях, тънка Фидано, / песен да чуя, да я науча. Нар. пес., СбВСтТ, 996.
2. Само несв. Запирам се малко от време на време; позапирам, поспирам се. От време на време минаваха бели облачета, позапираха се, раздипляха се, после изчезваха, носени от пролетния вятър. К. Калчев, ЖП, 295.