ПОЗАПЛЍТАМ

ПОЗАПЛЍТАМ, ‑аш, несв.; позаплета̀, ‑ѐш, мин. св. позаплѐтох, прич. мин. св. деят. позаплѐл, св., прех. Заплитам2 нещо малко, донякъде. Заедно с това еманципацията позаплете, но не можа да реши проблема за личните свободи и задължения на отделния член на семейството. Хр. Домозетов, ОР, 99. Докато се науча да плета, позаплитах конците. позаплитам се, позаплета се страд. Косата ѝ порасна и можеше вече да се позаплете на плитчици.

ПОЗАПЛЍТАМ СЕ несв.; позаплета̀ се св., непрех. Заплитам се малко, донякъде. Екскурзоводът беше млад човек с очила и знаеше наизуст всичко за тринайсетия век, но нещо се позаплете, когато трябваше да отговори на една кльощава французойка дали в дворците е имало баня или не. Ем. Манов, ПС, 51. — Търся фотографа... журналиста Христофор Кочев — позаплете се Цеца. Б. Болгар, Б, 64.

Списък на думите по буква