ПОЗАПРЀТВАМ

ПОЗАПРЀТВАМ, ‑аш, несв.; позапрѐтна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. позапрѐтнат, св., прех. Запретвам1 малко. Новите им аби ги стесняваха и те бяха им позапретнали ръкавите. Й. Йовков, ПГ, 153. — Аз съм магистър по кефалите, Васко. Ха се смъкна под яза, натопя дъното си в гъделичкащия бързей или позапретна ръкава на ризата до рамото.., ха захапя половин килце! З. Сребров, Избр. разк., 15. Посрещна го [бинбашията] Анте на вратата на хана си, и както винаги, с позапретнати ръкави на джамадана си, препасан с тъкана вълнена престилка. Д. Талев, И, 440. позапретвам се, позапретна се страд. и възвр. Позапретнах се и прецапах реката.

ПОЗАПРЀТВАМ СЕ несв.; позапрѐтна се св., непрех. 1. Подгъвам се, завивам се нагоре. Пред малкото, мръсно градско хотелче седеше грамадна проститутка.. Червената ѝ кадифена рокля се бе позапретнала и два масивни крака с неравна плът служеха за безплатна реклама на заведението. П. Вежинов, ЗНН, 89-90.

2. Прен. Запретвам се (във 2 знач.) малко да направя нещо. — Въпросът е да съберем подаръци... Нужно е да се позапретнем малко и да потичаме нагоре-надолу из селото. К. Калчев, ЖП, 362.

Списък на думите по буква