ПОЗАПРИКАЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗАПРИКА̀ЗВАМ, ‑аш, несв. и св.; позаприка̀жа, ‑еш, мин. св. позаприка̀зах, св. (диал.), прех. Заприказвам някого малко, за кратко време. Позаприказвала го туй-онуй, доде видели, че той заспал. СбНУ ХI, 102. Добре, че барем детето се намери да позаприкаже и да посрещне малко по-човешки Нанка. Т. Влайков, Съч. II, 167. позаприказвам се, позаприкажа се страд.

ПОЗАПРИКА̀ЗВАМ СЕ несв. и св. позаприка̀жа се св. (диал.), непрех. Заприказвам се малко, за кратко време. Срещнах една моя съученичка, та се позаприказвах с нея и закъснях за киното.