ПОЗАПУСТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗАПУСТЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; позапустѐя, ‑ѐеш, мин. св. позапустя̀х, прич. мин. св. деят. позапустя̀л, ‑а, ‑о, мн. позапустѐли, св., непрех. Запустявам¹ малко. Нямаше кой да го копае и лозето позапустя. △ Видя ми се, че селото е позапустяло.