ПОЗАПУШВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗАПУ̀ШВАМ¹, ‑аш, несв.; позапу̀ша, ‑иш, мин. св. ‑их, св. 1. Непрех. За огън и под. — пуша, запушвам¹ малко или от вре‑

ме на време. Огънят позапуши, но пак загасна.

2. Прех. и непрех. Запушвам¹ цигара и под. малко или от време на време; попушвам, позапалвам. Д-р Жак сяда на стол, почва да пали папироса. Чакай да позапуша, че тогава. Ив. Кирилов, Ж, 26. А да пийме ний по едно винце и да позапушим. Т. Шишков, ГМ, 26.

ПОЗАПУ̀ШВАМ², ‑аш, несв.; позапу̀ша, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Запушвам², задимявам (помещение) малко, леко; поопушвам. позапушва се, позапуши се безл. В стаята се позапуши.

ПОЗАПУ̀ШВАМ СЕ несв.; позапу̀ша се св., непрех. Запушвам се, задимявам се малко. Стаята се позапуши от цигарите и те отвориха прозореца, за да се проветри.

ПОЗАПУ̀ШВАМ³, ‑аш, несв.; позапу̀ша, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Запушвам³, затъквам, попълвам нещо малко, отчасти или набързо. Позапуших дупките на прозорците, но пак духаше. позапушвам се, позапуша се страд.