ПОЗАСИЩАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗАСЍЩАМ, ‑аш, несв.; позасѝтя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Засищам малко, донякъде, отчасти. Глад ни измъчваше. Помня .. събирахме костенурки, хвърляхме ги в огъня и после лакомо се нахвърляхме върху изпечените. Така позасищахме страшния си глад. Мл. Исаев, Н, 340. Във вторник сутринта татко нарязваше последния дебел самун, от който до вечерта оставаше едва един краешник. За да позаситим гърлата, баба забъркваше качамак. Б. Геронтиев, Б, 39. позасищам се, позаситя се страд.

ПОЗАСЍЩАМ СЕ несв.; позасѝтя се св., непрех. Засищам се малко, донякъде, отчасти. Както бяха гладни, на децата се струваше, че всичко ще излапат на един дъх. Но след десетина хапки Сашко се позасити, започна да чопли месото,.. да мляска мързеливо. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 240. Стоян не дочака да се позасити, ами започна тъй, с пълна уста, и едва не се задави: — Знайш ли, Лазе, днеска... Д. Талев, ПК, 328.