ПОЗАСПИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗАСПЍВАМ, ‑аш, несв.; позаспя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑а̀х, св., непрех. 1. Заспивам, обикн. леко или за малко. Само къде сутринта той позаспа и веднага се разбуди стреснато. Ив. Вазов, Съч. XI, 136. Застаряла една жена.. се подаде на вратата да ми каже, че даскалът бил из село, а дядо поп си бил легнал и позаспал. П. Р. Славейков, БП I, 10. Полегне си [болният], позаспи, събуди се, и у него силите му като да се подновиле. Ил. Блъсков, ДБ, 55. Сно̀щи лѐгнах позаспа̀х, / .. / На сън ми се присънѝ, че ти бѐше при мѐне. Нар. пес., СбВСт, 703.

2. Само несв. Заспивам леко от време на време. Почти цяла нощ спеше, а и през деня го хващаше неудържим сън, та и денем позаспиваше. Сб??СЕП, 541.