ПОЗАСРА̀МВАМ

ПОЗАСРА̀МВАМ, ‑аш, несв.; позасра̀мя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Засрамвам малко. Дали ще успееш да позасрамиш този невъзпитан младеж?

ПОЗАСРА̀МВАМ СЕ несв.; позасра̀мя се св., непрех. Засрамвам се малко, леко. — Право казва народът .. "Направѝ добро, пък го хвърли в морето..." Но изглежда, че се позасрами от думите си, защото прибави бързо: — И да ме питаш — какво ли добро съм ти направил. П. Вежинов, ЗНН, 91. И ето ти един в шаечно елече и с чемшир на шапката, протегна шия към мене и дума: — Сакаш ли ме, моме... Аз се позасрамих, не смея в очи да го зърна, а той се пресегна и ме хвана за ръката. Кр. Григоров, Н, 49. Поне сега Пенчо трябаше да са признае, че по причина на неговото пиянство, той стопи туй чудо имане и пари,.. трябаше макар сега да са позасрами .. от тия негови рожби, и да са поспре малко от пиене. Ил. Блъсков, ПБ I, 119. Да послушаме гласа на нашата съвест и да са позасрамим за тия дела, що тя осъжда. У, 1871, кн. 1, 303.

Списък на думите по буква