ПОЗАСТОЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗАСТОЯ̀ВАМ СЕ, ‑аш се; позастоя̀ се, ‑оѝш се, мин. св. ‑оя̀х се, св., непрех. 1. Застоявам се за малко. Ради нагази нивите по посока на начупените планински върхове, картоненосиви в обедната сянка. Позастоя се под дивата круша. Ст. Мокрев, ЗИ, 360. Ала щом излезе, рукна такъв пороен дъжд, че не можеше да се направи и крачка нататък. Манка се позастоя, сетне се върна. Кр. Григоров, ПЧ, 114.

2. Само несв. Застоявам се за малко понякога, от време на време. Сега жените вършеха и най-тежката мъжка работа, всичко бе останало на техните ръце, но и мнозина .. сутрин позакъсняваха .., позастояваха се по дворовете си. Д. Талев, И, 534. Жалко че имаш само една година командировка и не можеш да се позастояваш по-дълго, дето отиваш. П. К. Яворов, Съч. III 1965, 272.