ПОЗАТВАРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОЗАТВА̀РЯМ, ‑яш, несв.; позатво̀ря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Затварям малко, за кратко време. А пушките ви, другари, ще вземем със себе си.. А пък ако нещо ви съдят и ви позатворят за някой или друг месец, ще знаете: помогнали сте на борбата срещу мръсните хитлеристи. Д. Ангелов, ЖС, 259. Тя ги утешаваше, доколкото ѝ стигаха сили: — Сега водачите ще търсят. Няма да избият целия народ, я! Кой не се е вдигнал сега на борба? Някои може да позатворят, други може да осъдят, па след година-две всички ще са по домовете си. П. Здравков, НД, 236. Я да си позатвори дюгеня, макар празничен ден, да си поотпочине и да са поразговори веселичко с къщните си. Ил. Блъсков, ПБ I, 11.

2. Само несв. Затварям малко от време на време. Но и котката се преструва, че спи и позатваря очи. Й. Йовков, АМГ, 204. позатварям се, позатворя се страд. и възвр. И аз още там, всред възторжените мои съграждани, реших в душата си "да се държа в шепа", т.е. да се позатворя в бащината си къща и още на утрото да се посближа с турците. А. Страшимиров, А, 182.

ПОЗАТВА̀РЯМ СЕ несв.; позатво̀ря се св., непрех. 1. Затварям се малко, отчасти, за кратко време. Раната му се позатвори, но още не беше излекувана. △ След този разговор тя се позатвори, не е така откровена.

2. Само несв. Затварям се малко, отчасти от време на време.